Катарският требник, за който споменах, е единствената оригинална катарско-богомилска книга, която съществува понастоящем. Требникът е писан и употребяван от провансалските богомили, познати под различни имена: катари, албигойци, българи, новоманихейци и др. Требникът е написан на православен език от 13-ти век и принадлежи на катарското братство. Понеже откъслечните вести, които имаме за обредността на богомилите и за трите степени се посрещат със съответните места от Катарския требник, от което можем да заключим, че той е просто превод или преработка на богомилски требник.
Катарският требник се предхожда от молитвословия, формули, употребявани при службата, от молитвата Отче наш и от Йоановото евангелие, преведено на латински.
Требникът се състои от пет части, отнасящи се до следните пет неща:
1. Службата на богомилите
2. Приемане на слушател за верующ
3. Посвещение на верующ в съвършен /духовно кръщение/
4. Молене при различни случаи
5. Духовно кръщение на болен вярващ.
При всички тези случаи те си служели с молитвата Отче наш и с пеенето на духовни песни, още и с различни формули и стихове от Евангелието на Йоана. Ето някои от техните формули:
• Благословете, пощадете ни •
• Да ни бъде според Словото Ти, Господи •
• Отец, Син и Дух да опростят всичките ни грехове • • Да се поклоним на Отца, на Сина и на Светия Дух •
• Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа да бъде с всички нас •
При всички случаи са прочитали отделните стихове или първата глава от Евангелието на Йоана и са размишлявали върху тях.
От всичко това, което съдържа Требникът се вижда, че няма място за никакъв дуализъм, а едно чисто християнство, такова, каквото е практикувано от първите християни.
